Двайсет и девети юни,

звън на облакови струни.

Със кръстосани крака на следобеда в косите

и надолу със главата от нормалното сме скрити.

Смачкан слънчев лъч поляга

на душата ми на прага,

там пък сякаш полудели два сапунени мехура

в нищото цамбурват шумно и на черни се преструват.

Днес лакирах се двуцветно

и мечтите си пресметнах –

точно двадесет милиона триста хиляди и нещо

до следобеда оранжев на най-първата ни среща.