Блогрол
1. Сайт за (не)обикновени пътешественици
2. 50 малко познати забележителности, които да посетите в България през 2015 г.
3. Насам-Натам
4. Рисувана коприна - Ганка Славова
5. "Европа 2001" - списание за култура и туризъм
6. Нощ на музеите Пловдив 2015
7. Дали вали
8. Граф Дракула
9. Актуално състояние на вафления туризъм
10. Джулай морнинг 2013
11. Събития в Софийска филхармония
12. Световното по футбол в Бразилия
13. Забележителности в Бергамо
14. Solar Summer 2014
15. София диша!
16. Забележителности в Париж
17. Почивни дни 2015
18. Винарни в България - къде да дегустираме и отседнем
2. 50 малко познати забележителности, които да посетите в България през 2015 г.
3. Насам-Натам
4. Рисувана коприна - Ганка Славова
5. "Европа 2001" - списание за култура и туризъм
6. Нощ на музеите Пловдив 2015
7. Дали вали
8. Граф Дракула
9. Актуално състояние на вафления туризъм
10. Джулай морнинг 2013
11. Събития в Софийска филхармония
12. Световното по футбол в Бразилия
13. Забележителности в Бергамо
14. Solar Summer 2014
15. София диша!
16. Забележителности в Париж
17. Почивни дни 2015
18. Винарни в България - къде да дегустираме и отседнем
Постинг
05.07.2008 21:52 -
Несъстояло се приключение
Автор: mathilda
Категория: Забавление
Прочетен: 3191 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 17:52
Прочетен: 3191 Коментари: 10 Гласове:
0
Последна промяна: 17.03.2009 17:52
Храс!
Хруп! Тряс!
Опа, внимавай, желязо! Наведи се бе, душа, не виждаш ли клона?...
Двете момичета се правеха на безстрашни (Е, не е много трудно като е едва 7 вечерта все пак...) и самоотвержено се бореха с навиращите се в лицата им клони от кой-знае-какво-дърво и повалената телена ограда. Едната с къси панталонки и сандалки, другата - на 10-сантиметрови токчета.
Днес беше ден за приключение и те се опитваха да влязат в една изоставена къща, разположена в много тиха уличка. Не се мяркаше почти никакъв човек. Когато почти се бяха скрили от погледа на евентуални зяпачи, т.е. бяха се промушили през гъсталака, който ограждаше цялата къща, от ъгъла се зададе някакъв чичко с куче. Ама сега ли му е времето за разхождане на кучета, по дяволите! А аз съм с толкова сигнално жълти панталони, че почти светят в тъмното, а за светлото да не говорим.
- И какво ако ни видят? Ще си помислят, че сме с изследователска цел - ето ти имаш фотоапарат! - опитва се да ме успокои Зайо.
(Зайо е прякор, разбира се, надявам се няма толкова отнесени от вихъра родители, които да си кръстят детето по този начин!)
- А я пак ми напомни защо всъщност влизаме в тва свърталище на... абе тука сигурно има бездомници и кво ли не...
Зайо ме погледна с поглед, който недвусмислено казваше: "Колко пъти да ти казвам, че ще крадем ягоди? И освен това няма никакви бездомници, нали майка и татко са влизали тук преди една седмица и те да крадат ягоди!"
Ами чудесно, но след като се озовахме насред гъсталака, се оказа, че няма нито една ягода. Нито даже и една миниатюрна, мъ-ъ-ъничка ягодка! За сметка на това около нас непрестанно падаха презрели черници, сякаш черницата никак, ама никак не ни харесваше. Огледахме за някакво друго приключенско нещо, което евентуално може да бъде намерено в двора на една изоставена къща.
Нищо.
Една стара беседка.
Дървета и храсти, сред които се чувствахме като в джунгла.
- Хайде да си ходим, тука има само умрели охлюви, засъхнали върху клоните, може и ние да свършим като тях - викам аз.
- Я, зелени кайсии!
- Тва са праскови бе, душа! Не им ли различаваш листата.
- Няма значение, важното е, че пак ще дойдем да крадем!
Да, ако някой не ни изпревари, мисля си аз, особено след като разкрих нашата крадлива тайна.
Ама, моля ви се, бъдете добри читатели и не ни крадете прасковите под носа! Всеки, прочел този разказ, е потенциален заподозрян!
Хруп! Тряс!
Опа, внимавай, желязо! Наведи се бе, душа, не виждаш ли клона?...
Двете момичета се правеха на безстрашни (Е, не е много трудно като е едва 7 вечерта все пак...) и самоотвержено се бореха с навиращите се в лицата им клони от кой-знае-какво-дърво и повалената телена ограда. Едната с къси панталонки и сандалки, другата - на 10-сантиметрови токчета.
Днес беше ден за приключение и те се опитваха да влязат в една изоставена къща, разположена в много тиха уличка. Не се мяркаше почти никакъв човек. Когато почти се бяха скрили от погледа на евентуални зяпачи, т.е. бяха се промушили през гъсталака, който ограждаше цялата къща, от ъгъла се зададе някакъв чичко с куче. Ама сега ли му е времето за разхождане на кучета, по дяволите! А аз съм с толкова сигнално жълти панталони, че почти светят в тъмното, а за светлото да не говорим.
- И какво ако ни видят? Ще си помислят, че сме с изследователска цел - ето ти имаш фотоапарат! - опитва се да ме успокои Зайо.
(Зайо е прякор, разбира се, надявам се няма толкова отнесени от вихъра родители, които да си кръстят детето по този начин!)
- А я пак ми напомни защо всъщност влизаме в тва свърталище на... абе тука сигурно има бездомници и кво ли не...
Зайо ме погледна с поглед, който недвусмислено казваше: "Колко пъти да ти казвам, че ще крадем ягоди? И освен това няма никакви бездомници, нали майка и татко са влизали тук преди една седмица и те да крадат ягоди!"
Ами чудесно, но след като се озовахме насред гъсталака, се оказа, че няма нито една ягода. Нито даже и една миниатюрна, мъ-ъ-ъничка ягодка! За сметка на това около нас непрестанно падаха презрели черници, сякаш черницата никак, ама никак не ни харесваше. Огледахме за някакво друго приключенско нещо, което евентуално може да бъде намерено в двора на една изоставена къща.
Нищо.
Една стара беседка.
Дървета и храсти, сред които се чувствахме като в джунгла.
- Хайде да си ходим, тука има само умрели охлюви, засъхнали върху клоните, може и ние да свършим като тях - викам аз.
- Я, зелени кайсии!
- Тва са праскови бе, душа! Не им ли различаваш листата.
- Няма значение, важното е, че пак ще дойдем да крадем!
Да, ако някой не ни изпревари, мисля си аз, особено след като разкрих нашата крадлива тайна.
Ама, моля ви се, бъдете добри читатели и не ни крадете прасковите под носа! Всеки, прочел този разказ, е потенциален заподозрян!
Следващ постинг
Предишен постинг
Диви ягоди в стари изоставени къщи трудно ще намериш :))
цитирайама ние не търсехме диви ягоди, а съвсем питомни, освен това имахме предварителна информация, че там ИМА ягоди :)
цитирайДа живеят самотните ягоди в самотните изоставени къщи :))
цитирайи аз викам да живеят, стига да ги има :)
цитирайЕй сега отивам и си преавя една палатка под праскова ли е, каисия ли е там се тая и ще чакам да узреят да ги ощъкама и след това ще побликувам едно постче "как обрах Прасковата" хах.
цитирайвече си номер едно в списъка със заподозрени! :)
цитирайДаже мисля да забера някой да ми помага и дори няколко снимки ще си направим и ще ги поставя в блогчето хех, това ще е най-плодовия блог хах.
цитирайи ние едно време крадяхме малини от едно дворче,пред една къща,разположена в един краен квартал,сред едни гъсти шубраци. (: рецидивисти.хаха.
цитирайможе да е най-плодовият, но ще е и най-крадливият :)
цитирайзначи можеш да потвърдиш, че краденото е най-сладко :))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 15093