2. 50 малко познати забележителности, които да посетите в България през 2015 г.
3. Насам-Натам
4. Рисувана коприна - Ганка Славова
5. "Европа 2001" - списание за култура и туризъм
6. Нощ на музеите Пловдив 2015
7. Дали вали
8. Граф Дракула
9. Актуално състояние на вафления туризъм
10. Джулай морнинг 2013
11. Събития в Софийска филхармония
12. Световното по футбол в Бразилия
13. Забележителности в Бергамо
14. Solar Summer 2014
15. София диша!
16. Забележителности в Париж
17. Почивни дни 2015
18. Винарни в България - къде да дегустираме и отседнем
Прочетен: 8709 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 18.06.2012 14:46
(и колкото по-бързо,толкова по-добре!)
Мама ми е казвала никога да не се качвам в коли на непознати, но никога нищо не е споменавала за лодки, и особено за ветроходки. Ето защо когато нa италианския бряг на Адриатика получих покана за разходка с лодка, пред мен не стоеше никаква морална дилема. Пък и в 60-и-кусур-годишния дядо, който я управляваше, не съзрях никаква реална или потенциална опасност, освен тази лодката да се окаже малка за мен и шкембето му едновременно.
И така - хоппалла! - ето ме в лодката, поря вълните на Адриатическо море и си псувам под носа на всеки по-остър завой. За да управлява лодката, дядото трябваше да придърпва и избутва някакви въжета, които пък за зла беда се намирах около и между краката ми, поради който той беше видимо по-смутен и от мен и постоянно повтаряше: "Пардон, пардон..."
Освен това много държеше да си комуникираме, аз пък почти нищо не разбирах от неговия италиански и само кимах разбиращо с глава и скляпах на парцали. Когато не разбирам какво ми говорят тук, само повтарям "Разбира се, разбира се!" с най-уверения тон на земята и се надявам да не съм се съгласила да спя с някого!
И всичко си вървеше така, по мед, масло и вода, докато дядото не викна: "Giu" la testa!". Тъкмо щях отново да се съглася и да продължа да си се радвам на морето, когато по тона му усетих, че този път е някак важно да разбера какво ми казва. Както и по устремилото се към главата ми платно на лодката. Докато кажа "моля?!", една ръка ми бутна главата към дъното на лодката и - пфу! - се разминах на косъм.
Обаче почнах да слушам с уши, отворени на четиринайсет, за "Giu" la testa" ("Долу главата!"). И колкото по-бързо, толкова по-добре. В противен случай щях да дискутирам времето с рибите на дъното.
Пък и в крайна сметка „Долу главата!” си е един изключително полезен израз, който може да се ползва в най-разнообразни ситуации...
Поздрави от слънчева и топла Италия, приятели!
Тази и други истории от мен + за пътешествията изобщо можете да прочетете тук.
и ме размечта за по топлите страни ...
поздрави и целувки от ме-е-е-ен :)
Поздрав и внимавай с навеждането на главата ;)
Поздрав!