2. 50 малко познати забележителности, които да посетите в България през 2015 г.
3. Насам-Натам
4. Рисувана коприна - Ганка Славова
5. "Европа 2001" - списание за култура и туризъм
6. Нощ на музеите Пловдив 2015
7. Дали вали
8. Граф Дракула
9. Актуално състояние на вафления туризъм
10. Джулай морнинг 2013
11. Събития в Софийска филхармония
12. Световното по футбол в Бразилия
13. Забележителности в Бергамо
14. Solar Summer 2014
15. София диша!
16. Забележителности в Париж
17. Почивни дни 2015
18. Винарни в България - къде да дегустираме и отседнем
Прочетен: 6077 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 18.06.2012 14:44
Когато пристигнах за първи път в Италия, говорех италиански колкото всеки средностатистически българин говори патагонски и всичко ми звучеше като "бла-бла-бла". Можех да кажа "здрасти", "да" (безкрайно полезна, особено когато те попитат Колко е часът? или Къде отиваш?) и десетина други думи като пица, спагети и паста. Щях да прекарам пет месеца в Терамо, малко градче на Адриатическото крайбрежие.
В един слънчев следобед в началото на септември слязох от автобуса от Рим с двата си огромни куфара и две пътни чанти, зад които едва се подаваха носът ми и два косъма от перчем. На спирката ме посрещна един италианец - момчето, което дълго време наричах Може-би-Ендзо.
„Може-би-Ендзо” защото когато се запознавахме, той избълва такова количество непонятни за мен думи на местния диалект, че единственото, което ми заприлича на име, беше Ендзо.
Самият той дори не подозираше, че се казва Ендзо, тъй като родителите му го бяха кръстили Лука. Нито пък подозираше, че на всички разправям, че се казва Може-би-Ендзо. Затова дълго се обръщах към него с възпитаните синоними на "Лука" на италиански: "Хей" и "Ехо".
Един ден, след близо месец, приложих хитрост и го попитах как се пише името му на италиански.
- Л-У-К-А.
- Ха! Така си и знаех! - възкликнах самодоволно, а той така се развълнува, че ме почерпи едно кафе.
По-късно се уверих в безспорния талант, който Може-би-Ендзо имаше - да размахва некоординирано ръце в няколко различни посоки едновременно. Можете да се уверите в това от клипчето долу, в което има и други италианци, които с удоволствие се учеха да танцуват на чалга.
На видеото Може-би-Ендзо се появява почти в началото, с черен суичър и през цялото време си слага и маха качулката.
Още от мен и за пътуването можете да прочетете тук.
научихте и италианците на кючек, брависимо беллисима , хахаха
клипа е супер
Поздрави!
Поздрави и на теб :))))